Размисли...

Така да ми се пише днес, но така и не ми идва нищо в главата. Мислите ми са хаотични и разпръснати. Концентрирам се върху една, тя се заменя с друга. По принцип галещите слънчеви лъчи (макар и през прозореца) активират мозъчната ми дейност и той сякаш се опитва да разреши всичко в този час и тази минута, защото не се знае утре какво ще е времето. Защо толкова ми влияе времето?! Не трябва и не искам да е така. Искам да съм слънчева и позитивна дори и в най-дъждовните и мрачни дни. Искам да съм бърза и концентрирана дори когато облаците са надвиснали над прозореца. Казват, че когато хората няма какво да си кажат, говорят за времето. Може би и аз днес няма кой знае какво да кажа. Чакам и се надявам най-интересната част от моя живот да предстои, а защо не и да започне точно днес. В този прекрасен слънчев ден, когато съм тъй усмихната и цветна, когато съм готова още по-силно да изживея прекрасните емоции. А може би те чакат онзи дъждовния и мрачния, когато съм намусена, тъжна и прекалено сериозна, за да ми вдъхнат кураж, че хубавото предстои, че слънцето го има макар скрито зад тъмните облаци?!  Впрочем отдавна спрях да се надявам, отдавна спрях да чакам. Е, някъде дълбоко в мен се е загнездило чувството, че нещо красиво предстои и трябва да съм готова и нащрек, за да не го изпусна. Като се замисля колко хубави неща са ми се случвали и продължават да се случват, дори в собствените си очи изглеждам като алчна неблагодарница, искаща още и още. Но не е ли точно това движещата сила? Желанието да научиш повече, да получиш повече, а защо не и да дадеш повече?

Искам и не виждам нищо лошо в това. Искам да съм по-щастлива, по-усмихната, по-можеща, по-твърда, по-решителна и най-вече по-търпелива...Да, по-търпелива докато чакам сина ми да се облече сутрин, по-търпелива докато приятелката (не ти, която четеш) ми излива поредната гадост в телефонната слушалка, по-търпелива, когато трябва да прочета нещо докрай, по-търпелива в чакането си на по-хубавия ден...А днес е толкова слънчево и прекрасно...ден, по-хубав от вчерашния, по-усмихнат, по-весел...и аз по-търпелива ще чакам най-хубавия, най-усмихнатия и най-весел такъв. Тогава спокойно, уверено и твърдо ще кажа: АЗ СЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК, ще затворя очи, ще въздъхна, ще отметна страницата и най-търпеливо ще започна да чакам....да чакам: най-щастливия ден...:)...

И нека колелото се върти...

Поздрави за приятелката...

Спи ми се...снощи с колегите си организирахме 'тежка' вечер. Беше забавно и пак ще я повтроим или потретим, или за пореден път ще я направим. 'Нищо ново под Слънцето' биха казали тези, които са запознати с моето ежедневие, особено по това време на годината...Какво ме накара да се замисля, обаче?! Определението на един мъж...нарече ме самородна, не 'зацепих' какво има в предид, затова успях само да попитам: 'Това хубаво ли е или не?'. Все пак бях на една малка водка (за мен това си е много...). Тъй като отговорът не задоволи любопитството ми, се замислих. Първото, което изникна в съзнанието ми, бе словосъчетанието 'самороден талант'. Но какво ли значи само 'самородна', питам аз? Не блестя с някакви таланти, не съм открила досега такива, а съм пробвала доста неща. Да съм талантлива танцьорка...едва ли полюшването ми би се нарекло талант...Да съм припявала правилно...пяла съм в училищния хор, но чак пък талант... Тогава установих, че не знам значението на думата 'самороден'. Ужас, пълна излагация! И това ми било интелигентна млада жена...веднага трябва да се поправи този позор. Естествено, обърнах се към чичко Гугъл...Оказа се, че и той не е много наясно, това ме поуспокои, но в никакъв случай задоволи. Все пак намерих 2 значения и 3 съответстващи английски думи. Знаех, че няма да е лесно..., но кога ли съм обичала лесните неща. Ето какво открих:

1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. Прен. За талант, майсторство, изкуство – който е даден от природата, без да бъде специално обучен.

Размислите ми стават все по-задълбочени, с надеждата да стигна до правилния отговор.

1. Ключовите думи, които тук избрах са: усточив, необработен (чист вид), злато. Тъй като не съм злато (е, някои ме наричат на галено така), се чудя как може някой да бъде едновременно устойчив и необработен. Изключвам химическото значение, там е възможно. Не ставаш ли устойчив, в процес на определени ситуации и събития? Как тогава си необработен? Или човек просто се ражда устойчив? Пак не стигнах до никъде, но ще приема определението 'естествена и устойчива жена'...Не звучи зле, стига да се оцени подобаващо...

2. Няма да се повтарям относно талантите си, такива до този момент не са открити. Тук си харесах следното: '...без да бъде специално обучен'. Може би има връзка с предходните думи, а може и да няма...зависи от гледната точка. Е, за мен няма. Приемам, че обаянието си съм го придобила при самото раждане. Идва ми отвътре, така да се каже.

Общо взето не си отговорих на въпроса: добре ли е да си самороден или не? Затова продължавам нататък. Трите съответстващи английски думи, които открих са: native, natural, virgin.

1. Native: естествен, прост...е, не съм проста, моля ви се.

2. Natural: е тук вече се обърках тотално. То не бе естествен, истински, верен, реален (все хубави неща), та до непросветен, див (такава ли съм всъщност?!).

3. Virgin: всеки поназвайващ английски език се сеща за едното значение на тази дума (без коментар). Но се натъкнах и на чист, неопетнен, недокоснат, непокътнат...

Спи ми се, мозъчната ми дейност е забавена, слънцето напича, а аз се обърках сред толкова много думи. Впрочем не, обърках се заради една дума: самородна.

Не получих точен отговор на въпроса си, но заключих, че съм естествена, т.е. не ставам за актриса :) Предполагах, че и този талант не е мой...Не съм разочарована, все пак си имам програмирането (то не е талант, то се учи..)

И нека бъде светлина!

Кой би предположил, че в един такъв топъл, пролетен ден, аз ще съм с кожух?! Е, да, но съм...и ми е много добре. Въпреки крехката ми женска душа, имам мъжка професия (спорен въпрос) и се справям като истински мъж. Таааа, логично е да съм заградена от мъжаги с буйна кръв, топли сърца и ведри лица. Много положителни неща има в това, но те виреят на 'мъжки' температури. Климатикът едва смогва да им намали температурите до абсолютния минимум. Някъде бях чела, че е здравословно да стоиш на по-студено. Особено за жените, горяли се допълнителни калории (това ще го докажа научно, някой друг път).  Амбицирана да стопя всичко излишно по себе си, геройски стисках зъби...Стисках, стисках, но как да обуздаеш и прикриеш тракането им, ми кажете? Реших, че е по-добре да имам нещо за попипване, отколкото да стопя банковата си сметка по стоматолози (накратко ги наричам зъбари, но те се сърдят) и масажисти (ммм, да взема да си запиша час). За силата на масажа и ползата му, ще отделя специално време и място. Тук се опитвам да обясня положителното действие на едно кожухче, от онези модерните, моето е от Зара (защо ли мъжете не се впечатлиха, когато им го казах?!). Снобарче си падам, чат-пат...Днес си го донесох и си го облякох. Климатикът е настроен на 18 градуса, да не сме зима, бе хора. Мъжете около мен с къс ръкав, а аз с кожухче. Гледката е забавна, но постигнахме мир. Така, де...няма да си играем на котка и мишка и да се дебнем пред устройството на климата? Не ми вярват, че студеният въздух рикушира и се забива в крехките ми женски рамене. То и аз не си вярвам, но трябва да подхвърля някакво обяснение. Тук е мястото да направя генералните изводи относно 'силата на един кожух':

1. Едно кожухче осигурява спокойна работна атмосфера без конфликти.

2. Едно кожухче позволява обилен обяд (горят се калории от студ, а и от уморителния физически труд: обличане-събличане при всяко ставане от бюрото).

3. Едно кожухче пази банковата ми сметка от набези на алчни зъбари, лекари и т.н.

4. Едно кожухче прикова всички мъжки погледи в мен. (смеят ми, какво сега..., но ме гледат).

5. Едно кожухче ме накара да отложа работата си за по-късно, за да се забавалявам тук и сега.

6. Едно кожухче развесели мен и всички около мен (мисля, че това е най-важното).

....

Останете си със здраве, купете си кожухче (препоръчвам от Зара- за справка защо, виж по-горе), бъдете усмихнати и накарайте поне още един да се усмихне!

Сега ви оставям и се потапям, облечена в кожух,в дебрите на сървъри, програмиране и други такива интересни за мен неща...

И отново поздрави за скъпата ми приятелка!

Една скъпа за мен приятелка ме 'светна' за този сайт. За да не я обидя, влезнах и го разгледах. Все пак е важно за нея....Но взех, че се 'разцъках' насам- натам и ми хареса...Късметлийка съм си с такава приятелка, такъв сайт и малко свободно време. Тъкмо си мислех как да го запълня...Странно нещо сме хората или поня някои от тях. Два месеца съм затънала в работа, едно кафе не мога да изпия на спокойствие, да не говорим за нормален обяд...и чаках ли чаках момента, когато ще приключа и ще си отдъхна. И какво стана?! Нищооо....Работата я свърших, изпих едно кафе, прегледах някои от любимите ми сайтове, една игричка за разнообразие (доста зарибяваща между другото) и взе да ми доскучава. Та сега, стоя и си чакам следващата порция работа, срещу която ще недоволствам... Не ме разбирайте погрешно, аз обичам работата си, дори обожавам работата си, но това не ми пречи да си мрънкам колко съм натоварена, то кой ли ме и чува. Май само тази приятелка, която ме 'светна' за сайта. И някой друг колега, впечатлен от желанието ми да заменя перфектен обяд с работа...О, раздвижване в пощата ми....тц...поредната покана за бар. Нищо лошо, но точно сега ми се работи, дайте ми работа...14 ч. мина..., че да не вземе да ме хване една пролетна умора, едни 'дъждовни' дни...знае ли човек :)))) Странно нещо сме хората...

Поне имам забавни колеги...единият май заспива...дали да го разбудя?!

А ти мила ми приятелко, голяма да пораснеш, че ми прати този линк. Остани си със здраве и мисля довечера да се гледаме, а?