Размисли...

Една скъпа за мен приятелка ме 'светна' за този сайт. За да не я обидя, влезнах и го разгледах. Все пак е важно за нея....Но взех, че се 'разцъках' насам- натам и ми хареса...Късметлийка съм си с такава приятелка, такъв сайт и малко свободно време. Тъкмо си мислех как да го запълня...Странно нещо сме хората или поня някои от тях. Два месеца съм затънала в работа, едно кафе не мога да изпия на спокойствие, да не говорим за нормален обяд...и чаках ли чаках момента, когато ще приключа и ще си отдъхна. И какво стана?! Нищооо....Работата я свърших, изпих едно кафе, прегледах някои от любимите ми сайтове, една игричка за разнообразие (доста зарибяваща между другото) и взе да ми доскучава. Та сега, стоя и си чакам следващата порция работа, срещу която ще недоволствам... Не ме разбирайте погрешно, аз обичам работата си, дори обожавам работата си, но това не ми пречи да си мрънкам колко съм натоварена, то кой ли ме и чува. Май само тази приятелка, която ме 'светна' за сайта. И някой друг колега, впечатлен от желанието ми да заменя перфектен обяд с работа...О, раздвижване в пощата ми....тц...поредната покана за бар. Нищо лошо, но точно сега ми се работи, дайте ми работа...14 ч. мина..., че да не вземе да ме хване една пролетна умора, едни 'дъждовни' дни...знае ли човек :)))) Странно нещо сме хората...

Поне имам забавни колеги...единият май заспива...дали да го разбудя?!

А ти мила ми приятелко, голяма да пораснеш, че ми прати този линк. Остани си със здраве и мисля довечера да се гледаме, а?