Размисли...

Така да ми се пише днес, но така и не ми идва нищо в главата. Мислите ми са хаотични и разпръснати. Концентрирам се върху една, тя се заменя с друга. По принцип галещите слънчеви лъчи (макар и през прозореца) активират мозъчната ми дейност и той сякаш се опитва да разреши всичко в този час и тази минута, защото не се знае утре какво ще е времето. Защо толкова ми влияе времето?! Не трябва и не искам да е така. Искам да съм слънчева и позитивна дори и в най-дъждовните и мрачни дни. Искам да съм бърза и концентрирана дори когато облаците са надвиснали над прозореца. Казват, че когато хората няма какво да си кажат, говорят за времето. Може би и аз днес няма кой знае какво да кажа. Чакам и се надявам най-интересната част от моя живот да предстои, а защо не и да започне точно днес. В този прекрасен слънчев ден, когато съм тъй усмихната и цветна, когато съм готова още по-силно да изживея прекрасните емоции. А може би те чакат онзи дъждовния и мрачния, когато съм намусена, тъжна и прекалено сериозна, за да ми вдъхнат кураж, че хубавото предстои, че слънцето го има макар скрито зад тъмните облаци?!  Впрочем отдавна спрях да се надявам, отдавна спрях да чакам. Е, някъде дълбоко в мен се е загнездило чувството, че нещо красиво предстои и трябва да съм готова и нащрек, за да не го изпусна. Като се замисля колко хубави неща са ми се случвали и продължават да се случват, дори в собствените си очи изглеждам като алчна неблагодарница, искаща още и още. Но не е ли точно това движещата сила? Желанието да научиш повече, да получиш повече, а защо не и да дадеш повече?

Искам и не виждам нищо лошо в това. Искам да съм по-щастлива, по-усмихната, по-можеща, по-твърда, по-решителна и най-вече по-търпелива...Да, по-търпелива докато чакам сина ми да се облече сутрин, по-търпелива докато приятелката (не ти, която четеш) ми излива поредната гадост в телефонната слушалка, по-търпелива, когато трябва да прочета нещо докрай, по-търпелива в чакането си на по-хубавия ден...А днес е толкова слънчево и прекрасно...ден, по-хубав от вчерашния, по-усмихнат, по-весел...и аз по-търпелива ще чакам най-хубавия, най-усмихнатия и най-весел такъв. Тогава спокойно, уверено и твърдо ще кажа: АЗ СЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК, ще затворя очи, ще въздъхна, ще отметна страницата и най-търпеливо ще започна да чакам....да чакам: най-щастливия ден...:)...

И нека колелото се върти...

Поздрави за приятелката...